Love comes UNexpected (Любовта идва неочаквано)

Summary(Резюме):

What will happen, while your husband is dying you fell in love with your husband's best friend, and what will happen, if your husband's best friend is a woman… (Regina/Emma) Once Upon A Time (I will try to translate it in english if someone want to read it… I don't think that someone will want that, but...)

-Как е той? – долетя познат шепот, нарушавайки тишината в стаята.

-Все така, без промяна... – отрониха се думите с безнадежност.

-Донесох ти кафе... – поде гласът отново. – Да се поразходим навън, докато го пием... – нежните тонове, с които бе отправена заповедта, накараха младата жена, седяща до леглото на мъжа си да се изправи и да поеме чашата с кафето от своята събеседница.

-Как се чувстваш, Емма? – въпросът бе зададен секунди, след като бяха излезли.

-Добре съм! – полетя в отбрана добре усвоеният отговор.

-Не е нужно да ме лъжеш, Ем... Мислех, че сме приятелки... – този път нямаше да се измъкне така лесно, мислеше си Реджи...

-Какво искаш да ти кажа, Реджина? – разярено отвърна Емма. Бронята започваше да се пропуква...

-Искам да ми кажеш как се чувстваш? – каза Реджина, стискайки пластмасовата чаша с кафе, така сякаш животът й зависеше от това.

-Искаш да ти кажа как се чувствам... – повтори Емма разпалено. – Как се чувствам... Чувствам се... Добре съм!

-За Бога, Емма! – процеди Реджина, търпението й се печеше като пиле на шиш. – Не виждаш ли, че не си добре... Всеки момент ще експлодираш като атомна бомба, а единственото, което повтаряш е, че си добре...

-А какво според теб трябва да направя, Реджина? Кажи ми! – с по-мек тон попита Емма, стараейки се да не избухва точно пред най-добрата приятелка на мъжа си.

-Излей чувствата си, за да ти олекне, по дяволите! – ядосано изруга Реджина, нещо, което се виждаше много рядко... По-точно, нещо, което се виждаше единствено, когато Емма беше наоколо.

-Това няма да ми помогне... – каза Емма, отправейки към Реджина поглед на благодарност. - Няма смисъл да се самосъжалявам.

Самосъжалението нямаше да доведе до нищо. Само щеше да я направи по-слаба, а сега тя трябваше да бъде силна, за себе си и за Джо, дори и за Реджина. Те се нуждаеха от нея, сега не беше момента да показва болката си. Реджина виждаше всичко това, ролята, която самата Емма си беше отредила, като опора на всички. Виждаше умората изписана върху лицето й, треперещите й от многото кафе ръце, безнадежността в очите й... Реджина виждаше всичко и сърцето й се късаше от безпомощност. Не знаеше какво да направи, но беше твърдо решена да опитва, докато не успее. Просто трябваше да смени тактиката.

-Упорита си като магаре, осъзнаваш ли го? – отвърна Реджи с лека усмивка.

-Често ми го повтарят, благодаря. – каза Емма, правейки бегъл опит за шега. Сега беше моментът да смени темата, затова изтреля първото нещо, за което се сети. – Как вървят нещата между теб и онова момиче Сидни?

Този въпрос хвана Реджина доста неподготвена, не само защото тя и Сидни бяха скъсали преди доста време, а и защото не можеше да си спомни да е разказвала на Емма каквото и да било за нея.

Това е само част от първа глава...